На Високи Токчета

Признавам си – досега не съм излизала на среща с непознат. И мъничко се вълнувам.
Не толкова, че е непознат, а защото е напълно непознат – срещнах го в интернет…

Мисля, че веднъж бях виждала жената на Стив, но съм почти сигурна, че няма нищо общо с човека, който стоеше пред мен сега…

Нямаше как да избягам от реалността, но можех да я отложа поне с още няколко часа.
Стресната от неканения гост, станах и се обърнах към мястото, от където идваше гласът.
Как беше редно да постъпя?
Любопитството не ми даваше мира.
„За бога, какво толкова може да стане?!“

Ниска топка си момче,
а аз на колене не ще да падна.
Отгледана бях нежна и добра,
сега жестока съм и безпощадна…

Идвам…
И ще си поиграя…
С инстинктите ти…
Със сетивата ти.
Ще разпъна струните си в душата ти…
И ще…

Поглеждаш уж небрежно,
а изпиваш ме с очи.
Някак безнадеждно
между нас Любов мълчи…

Здравей Любов, пак е неделя…
Защо си дошла?
Търсиш подслон от студената зима,
която…

– Същият темерут си като мен… – констатира той, поглеждайки ме с плаха усмивка. – Хайде цупло, признай си, че все пак вярваш в любовта…

И той ме погледна и попита с живо любопитство:
– Не тъжиш ли за мъжете, които си отиват от живота ти?
Хм… Дори нямаше нужда да обмислям отговора си…

Срещнах съседката на входа… Разминаваме се, а тя ме гледа с ехидна усмивка… Снощи е из*укала мъжа ми…

Във един прекрасен ден…
Тя се спря до мен.
Редяхме се за сладолед.
И ме пререди отпред.
Исках да…

ОбичаХ те!
Господи, как те обичаХ! …
До полуда, до отчаяние, до безнадеждност!
И бях щастлива!
И това ми стигаше!…

В очите на обикновения зрител, тя беше зла, арогантна и амбициозна кучка. Но ако я познавахте добре, като мен, щяхте да знаете, че тя всъщност е добро момиче. С образование и остър ум, далеч надминаващи…Continue Reading

Стояхме един срещу друг в кафенето.
Приглушеното улично осветление в комбинация с лунната светлина, караха очите й да блестят.
Разказваше ми за…

Нямам ясен спомен, в съзнанието си, как се озовахме там… Спомням си парка… Ароматът на цъфнали дръвчета… Как вървях по осветената в сумрака пътека и…

Толкова си превзет, заблуден и безпътен…
Строиш стени и вярваш, че щом щракнеш с пръсти можеш да вземеш това, което ти се полага…

Понякога просто те е страх да се пресегнеш и да вземеш това, което ти принадлежи. Защото е ново… Защото е непознато… Защото знаеш, че ще разтърси целия ти свят… Ще те извади от зоната ти…Continue Reading

Тя бе от онези потайни жени, които събуждат в теб отчаяната нужда да ги разгадаеш. Стои пред теб като коледен подарък, който нямаш търпение да разопаковаш…

Тя знаеше, че трябва да го пусне… Но го обичаше толкова дълго, че не знаеше как да каже „сбогом“. Как да се раздели с част от себе си и как е възможно да продължи след…Continue Reading

Ти си първото нещо, което виждам, когато сутрин отворя очи… Лекичко се присламчвам към теб и те целувам по бузата… А ти сякаш това и чакаш… Усмивката се прокрадва по лицето ти и докато се…Continue Reading

                Често вечер обичам да пия мляко с какао от любимата си порцеланова чаша, вместо вино от кристал.                 Не се разхождам всяка вечер в дантелена нощничка, а обичам уюта и допира на памучната ми…Continue Reading

Подкрепете българското!                 Скъпи читатели, изправени сме пред две ужасяващи кризи – грозящата ни опасност от Kоронавирус и неизбежната икономическа криза, която предстои.                 За момента освен с изолация и дезинфекция сме безсилни срещу невидимият…Continue Reading